Интервю с Жанина от Германия за опита ѝ като доброволец
Втората доброволка в Лъки Хънт за това лято беше Жанина Радке, на 28 години, медицинска сестра от Германия, която прекара две натоварени седмици с нашите животни във фермата и в приюта.
Как се вдъхнови да станеш доброволец в кучешки приют и защо избра България?
От дълго време мислех да започна доброволческа дейност и да се грижа за животни в нужда. Исках да дам своя принос за това. Попаднах на проекта Lucky Hunt на Светлана в интернет и чрез посредничеството на Бетина почувствах, че идеалите ни са еднакви и поисках да бъда част от проекта.
Самата аз имам котка с парализирана лапа, която взех от приют за животни. Имам и куче Лейла на 7 години, което осинових, защото предишният му собственик вече нямаше време за него.
Как протичаха дните ти като доброволец?
Прекарах две седмици като доброволец в Лъки Хънт – една във фермата и една в кучешкия приют с клиниката.
Фермата
Когато пристигнах във фермата, ме посрещнаха много топло и веднага се почувствах приета. Служителите във фермата са много сплотен и задружен екип.
Отначало се учудих, че повечето кучета тичаха свободно. И колко голяма е всъщност площта на фермата. Тук живеят не само кучета, но и котки, магарета, понита, гълъби, чинчили, гъски и зайци.
Всички животни във фермата живеят щастлив и безгрижен живот, в много добри условия и като цяло не са достъпни за осиновяване.
Във фермата имах задача да осигуря на всички животни необходимите грижи за козината, тъй като те естествено страдаха от горещините през лятото. Имаше сесии за къпане в допълнение към сесиите за гушкане.
Във фермата има и кучета с увреждания. Силно ме впечатли Мери, чиито задни крака са парализирани, но тя все още е много весела и пълна с енергия. Слагах я в инвалидна количка всеки ден за по няколко часа, за да изпусне малко пара.
Разбира се, помагах и с ежедневни задачи като почистване на загражденията от изпражнения, хранене на животните, обезпаразитяване и други.
Приютът и клиниката
Приютът е на около 30 минути с кола от Варна и представлява огромна оградена територия, на която живеят над 300 кучета.
Когато влезете вътре като немски доброволец, първоначално се озадачавате колко много кучета живеят там и че различните групи също тичат свободно в своите заграждения. Числеността на различните групи варира от 30 до 70 кучета.
Персоналът ме посрещна много топло и веднага се захванах за работа, защото всяка помощ е необходима в клиниката.
Ежедневието включва почистване на загражденията от екскременти, измиване на коритата за вода, хранене, медицински грижи със смяна на превръзки, почистване на рани, прегледи, грижа за кожата и обезпаразитяване.
И тогава вече са минали 9 часа. Просто има толкова много животни, че персоналът не смогва да ги изчетка или да ги изкъпе, ако имат кожни проблеми, защото трябва да предоставят „спешна помощ“.
Какви предизвикателства срещна в работата?
Моето лично предизвикателство беше да се справя със страданието на животните: страх, наранявания, болка, това, че нямат хубав дом като нашите животни в Германия и само малка част от тях някога ще имат дом.
Няма магическа формула за овладяване на това. Освен да продължиш напред!
Кучетата дават толкова много любов всеки ден. Те правят цялата тази болка поносима, въпреки че сами я усещат. Ако всеки от нас помогне с малко, бихме могли да облекчим болката на животните. Така че присъединете се като доброволци!
Има ли събитие, което особено да те е впечатлило?
Въпреки че в Лъки Хънт не се приемат нови животни, тъй като обектите са препълнени, това не интересува безсърдечните хора, които умишлено изоставят кучетата си пред клиниката, някои от тях тежко ранени.
Едно от тези кучета е Роня, тя просто беше изоставена пред клиниката все още с нашийника. Роня беше слаба, уплашена и очевидно никога преди не беше излизала навън. Открихме я в шок и блъсната от кола, със стърчащи кости от лапата, толкова зле пострадала при катастрофата. До преди дни е кърмила малки, както се видя от прегледа, имаше и белези от нападение на агресивни кучета.
Историята на Роня, от която бях част, ме развълнува толкова много, че беше просто невероятно да видя как Роня се променя, става все по-щастлива, сприятелява се другите кучета, качва тегло. Ето защо реших да осиновя Роня веднага щом лапата й се оправи малко. Тя ще живее при мен от 30 август.
Има ли разлика между Германия и България в отношението към животните?
В Германия условията са съвсем различни и финансово, и медицински.
Има много повече персонал, който да се грижи за толкова много животни. В приюта в Лъки Хънт Сити работят 6 души, които отговарят за над 300 кучета.
Винаги забравяме колко добре се чувстват нашите животни в Германия, дори в приют за животни. Най-хубавото в Лъки Хънт е, че кучетата не са затворени в клетки, а живеят свободно на групи.
Как те промени престоя ти в Лъки Хънт?
Много неща се промениха за мен. Ще се появи нов член на семейството ми, кучето Роня, която вече очаквам с нетърпение. Приятелствата, които създадох в Lucky Hunt, ще продължат.
Въпреки че доброволчеството ми на място приключи, аз искам да бъда част от това и ще продължавам да помагам чрез събиране и изпращане на дарения, окуражаване на бъдещи доброволци и повишаване на осведомеността в моята среда за бъдещи осиновявания, за да се създаде така необходимото пространство в клиниката за нови нуждаещи се животни.
Аз самата ще участвам веднъж годишно в проекта Lucky Hunt, защото съм убедена в смисъла на работата, която се върши там.