Как започна всичко
Петък 03.04.2020г. в 17часа получихме обаждане от ОДБХ и полицията с молба за помощ. При специализирана полицейска акция за наркотици и оръжия в дома на извършителя са открити 18 питбула със следи от кучешки боеве,18 питбула, които трябваше още същата вечер да бъдат изведени. Това телефонно обаждане не беше неoчаквано. Преди три години Лъки Хънт следеше незаконен внос от частни лица на бебета питбули от Арабските страни през летище Варна. Продължение на две седмици събирахме всякаква информация и тогава за първи път ние видяхме индикациите, че в България боевете с питбули са много активни.
Отне ни точно няколко минутки за да организираме екипа и да отпътуваме към мястото. В два двора на две различни места, но по един и същи начин – на около метър-два разстояние бяха вързани 18 уплашени питбула-някои имаха къщички, други стари сандъци. Първата група се намираше в кв.Владиславово – 5 питбула – единият от които, беше целия в белези, от боеве. Втората група от 13 питбула се намираше в с.Каменар, на метри от Общинския приют, което за нас беше повече от шокиращо. Повечето от тях бяха със следи от минали боеве, а някои бяха с пресни, гниещи рани-накъсани уши, предни лапи, муцунки, краста. Стресирани, лаещи, защитавайки се това беше първоначалната реакция, с която ни посрещнаха, но това не продължи дълго. Виждайки, че не сме там за да изберем поредната жертва, а сме там за да им помогнем, те ни допуснаха до себе си. Сигурно повечето от тях, не бяха усещали любов, ласка, не знаеха как да реагират на нашия допир, очите им уплашено следяха всяко наше движение, но не се и бореха да ни спрат,защото им харесваше. Невероятни към хора, но не можем да кажем същото и за животни. Яростно се мъчеха да се убият един друг, но не защото го искаха, а защото на това са били научени. Те знаеха само и единствено – ПОБЕДИ ИЛИ УМРИ!
Пренасянето на животните до нашата клиника продължи до 3 часа през нощта, а разследващите полицаи останаха да проверяват за наркотици под къщичките на кучетата и да събират доказателства. След като приключи всичко и на спокойствие прегледаждахме обстойно всяко едно животно, очите ни се пълнеха със сълзи…от гледката, от раните, присвитото тяло, наведената главичка, втренчените уплашени очички, които се молеха да не им причиняваме болка, защото само това бяха получавали от хората…..Нашите сълзи бяха от радост и тъга-радост, защото спасихме тези невероятни създания и тъга, защото това са една част от милионите молещи се очи.
Три години по-късно, тези клети създания все още стоят при нас. Държавата отказва всякаква помощ, те си свършиха работата,намериха, това което търсиха,а животните, тези, които бяха най-мъчени, изтезавани и психически разбити останаха под нашата опека. За нас те не са просто доказателство в дело, не са улика, за допълнително обвинение. За нас те са живи същества, които имат нужда от помощ. Имат нужда от някой, които да се грижи за тях и да им върне вярата. Три години ние не се отказахме и не прехвърлихме отговорността на някой друг. Три години с наши средства ги обгрижвахме, давахме всичко от себе си да бъдат добре. Някои вече са звездички по здравословни причини заради „добрият им стопанин“, но това не ни срина, напротив това ни стимулира да направим всичко възможно останалите да получат това, което заслужават.
Днес апелираме всички ВАС, помогнете на нас и на тези уникално мили създания. Помогнете им да имат всичко , което им трябва, помогнете им да намерят своето семейство, помогнете им да усетят какво е дом, семейство, любов!!!
